Мили читатели,

Пролетта дойде, а с нея - и първи- ят брой на “Българи”. Изминалите месеци бяха наситени със събития и затова пред вас е двоен брой на списанието. Казват, че за медиите добрата новина е лошата новина. С такива наистина можем да се “похвалим”.
Пролетното пробуждане беше тази година много мъчително за Бълга- рия. Последният февруарски ден изгоряха като факли девет невинни пътници при жестоката катастрофа във влака София- Кардам. Меж- ду тях беше и един от големите български археолози проф. Рашо Рашев. През април в София бяха застреляни известният със скандал- ните си книги за престъпния свят писател Георги Стоев и Борислав Георгиев – изпълнителен директор на енергийната компания “Атоме- нергоремонт“. Бе убит и един от подземните босове на Сандански Георги Вранчев – Вранчо.
България все по-често е давана като пример за срастване на мафията с държавата. Световните медии пишат за криминализацията на държавата и за това, че корупцията и престъпността е проникнала на всички нива. Във връзка със слож- ната политическа ситуация преми- ерът Станишев направи поредните промени в правителството. Докол- ко козметични са те, ще покаже бъдещето. Събитията в България ме карат да си припомня думите на известния наш народопсихолог проф. Марко Семов, който казваше: “Ние сме народ, който винаги е бил по-голям от политиците си”. Напрегната беше ситуацията и в Прага – поне що се отнася до на- ционалните малцинства. В края на март те бяха изправени пред пър- вото голямо изпитание. Пред Дома им на улица “Воцелова” Народната партия свика демонстрация в памет на чехите, които са страдали и за- гинали от ръцете на националните малцинства. Демонстрацията беше позволена (неизвестно защо), а впоследствие и разпусната от пред- ставители на Пражкото кметство. С каква ненавист са изпълнени бра- тята македонци към нас, българите, става ясно от поредното осквер- няване на български паметник в Македония. Явно е прав големият български писател Стефан Цанев, който в интервю за настоящия брой на списание “Българи” казва, че “по- уката от историята е, че никой не си взема поука”.
Що се отнася до българската общност в Чехия, тя е в период на активна дейност. Българският народен календар е изпълнен със зимни и пролетни празници. Много от тях бяха отпразнувани в Прага, Бърно и Острава, и са отразени на страниците на списанието. Първа- та кулинарната надпревара Прага 2008 събра заедно много българи и успя да събуди някои от тях от дългия летаргичен сън в Чехия. Социологическото проучване на Румяна Георгиева, което публикува- ме, показва, че за нашата общност в Прага “българщината” предста- влява на първо място съвкупност от традиции и обичаи” и едва след това принадлежност към българ- ската държава.” Споделям преоб- ладаващото мнение. В настоящия брой ще се срещнете и с известната журналистка Наталия Симеонова. Добрата руса фея помага на хората да открият своя път и своята истина и ги дарява с море от любов. Ще имате възможност да се докоснете до мъдростта на преводача Васил Самоковлиев, който се чувства като духовен мост между балканската и чешката култура.
Българското училище в Прага стана на 60 години и във връзка с юбилея му издаваме и приложение към списанието - като подарък за всич- ки учители, ученици и родители. И понеже през май празнуваме един от най-светлите български празни- ци – Денят на българската просвета и култура и на славянската писме- ност, нека си изпеем или поне изта- наникаме позабравения вече химн на Стоян Михайловски и Панайот Пипков “Върви, народе, възродени/ към светли бъднини, върви”

Мария Захариева