Българският чадър

Променливата облачност често ни кара да носим чадъри. Особено през есента. Но, както мнозина от нас знаят, България е известна в целия свят със специфичен вид чадър. Българският чадър е наша „запазена марка“ от 1978 г. Той, разбира се, не служи за предпазване от дъжд, а е съоръжение за специални операции на секретните служби, съдържащо механизъм за изстрелване на малки сачми със силна отрова, която се отделя при попадане в човешкото тяло и предизвиква мъчителна смърт. Българският чадър се маскира в обикновен чадър, писалка или друг предмет, за да не буди подозрения. С такова съоръжение бе прободен преди 30 години в Лондон през един облачен септемврийски ден най-известният български дисидент – писателят Георги Марков. Марков излъчваше своите „Задочни репортажи за България“ по радио „Свободна Европа“, което беше забранено и заглушавано в бившата ни социалистическа родина. Неговите есета за нелицеприятната българска действителност изкарваха от равновесие управляващата тоталитарна върхушка, която успя да го накара да замлъкне завинаги по един изключително мъчителен и жесток начин. С българския чадър тайните служби направиха неуспешен опит да ликвидират в Париж и друг български емигрант – журналистa Владимир Костов.
30 години по-късно… През септември в София бе жестоко пребит с чукове главният редактор на сайта Frognews Огнян Стефанов, известен със статиите си, изобличаващи корупцията и връзките на политиците с мафията. Неговото име се свързва и със спрения от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) сайт „Опасните новини“.
Печалната слава на страната ни нарасна особено много след Доклада на Европейската комисия през юли. България бе представена в топ новините на европейските медии като най-корумпираната държава в Европейския съюз.
Ето как се модифицира българският чадър днес според родните медии: „Разпъват чадър над убийците на Георги Марков“, „Българските власти са опънали чадър над президентския спонсор“, „Премиерски чадър над контрабандната мафия“ , „Под удобния чадър на имунитета“, „Етнически чадър над Доган“, „Има чадър над сивата икономика“, „ОЛАФ пита прокуратурата за чадър над престъпността“, „Чадър пази Вальо Топлото“. С други думи чадърите са вече много видове...
Що се отнася до Златна Прага, то тук в последно време вирее най-вече политическият чадър с дипломатически привкус. Той се разпъва над богато стъкмени трапези и форуми, на които често се лее руйно българско вино. В „неповторима“ приятелска обстановка се преиначава историята на българската общност в Чехия, правят се опити за дискриминиране на българските сдружения на чешка територия, а участниците в „събитията“ се провъзгласяват за лидери, ветерани и обединители на всички българи, след което си раздават взаимно подаръци. А след подаръците следват медалите...
И накрая едно уточнение – всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Мария Захариева