Свободата, Санчо, e едно
от най-ценните блага, с които небесата даряват хората

„С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека“. Това са думи на Рицаря на печалния образ, излезли изпод перото на Мигел де Сервантес в началото на 17 век.
Всички ние знаем, че свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Това основно човешко право е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека.
Според годишния доклад на неправителствената организация „Репортери без граница“ България е на 59 място сред 160 страни по свобода на печата и на последно място сред страните от ЕС. Според „Репортери без граница“ корупцията и политическото напрежение са сред основните опасности, които заплашват свободата на словото в родината ни.
Пиша за свободата на словото, защото тя е в основите на всички свободи. И защото лично върху мен в последно време бе упражнен неколкократно директен и индиректен психологически натиск от определени хора с българска националност, които възнамерявали да се обадят (където трябва ) и да спрат „Българи“... Същите тези хора, които не са допринесли по никакъв начин за излизането му, се опитаха да го цензурират. „Българи“ бе окачествено от тях като антибългарско, антидържавно и подкопаващо българо-чешките отношения.
Списание на чиито страници се появяват личности като Стефан Цанев, Антон Дончев и Валя Балканска и се публикуват статии за 120-годишнината от основаването на Софийския университет, за Освобождението и за Независимостта на България, за Ботев и за Левски, за Българския културен институт, за българското училище в Прага, списание, което подробно представя дейността на българските сдружения в Чехия, не може да бъде нито антибългарско, нито антидържавно. България е страната на розите, но, за съжаление, не всичко там е розово и ние имаме право да информираме читателите си (понякога с голяма болка) какво става в родината ни.
В настоящия брой ще се срещнете със световноизвестната лингвистка и писателка Юлия Кръстева, която се счита за европейска гражданка, от български произход, с френско поданство и с американско осиновяване. Тя спечели през октомври наградата „Визия 97“, която й бе връчена лично от Вацлав Хавел. По повод награждаването на Юлия Кръстева от Фондацията „Визия 97“ на чешки бе публикувана книгата й „Полифония“ в превод на Йозеф Фулка.
Скъпи читатели, „Българи“ е отворено за всички вас и вие може да изразите мнението си относно вълнуващите ви проблеми. Благодаря на всички, които се обадиха, за да ни кажат, че се гордеят с това списание. А към останалите се обръщам с молба да ни напишат своето становище. Защото „Българи“ е и вашето списание.

Мария Захариева