Дума на българските емигранти

Така се казва един от първите български вестници, който излиза от печат през далечната 1871 г. в Браила и е списван от Христо Ботев. Исторически факт е, че началото на българската преса е поставено от българската емиграция.
Днес милиони българи са разпръснати по целия свят в търсене на по-добър живот. Те настояват да им бъде дадена възможност да гласуват електронно, създават съюзи, партии и организации, които да защитават интересите им. Такива са Съюзът на българите по света „Бъдеще”, Асоциация на българите по света, Организация на обединените българи, както и нoвосъздадената партия на българските емигранти „Другата България”. Българските общности в чужбина вече искат думата. Близо един милион души са напуснали България през последните 20 години и всички те имат право на глас. По данни на Световната банка получените от сънародниците ни по света 1,9 милиарда долара през 2007 г. поставят България в първите десет страни с най-висок абсолютен обем емигрантски трансфери. На практика това означава, че емигрантските трансфери се оказват вторият по обем източник на външно финансиране – след преките чуждестранни инвестиции.
Много са успешните български емигранти, станали известни в Европа и в Америка. Пражката публика имаше щастието да се докосне до изкуството на един от тях. Световноизвестният музикант Милчо Левиев изнесе кралски концерт през март в Прага. А незабравимият Климент Денчев – бате Климбо, с когото отрасна цяло поколение българчета, рисуваше дълги години български приказки и на децата в Канада. Там той живя повече от 30 години и си отиде от този свят в края на март. Една българка – Костадина Кунева, дръзна да се противопостави в Гърция и бе залята с киселина, но успя да вдигне на крак прогресивната гръцка общественост.
Що се отнася до българската общност в Чехия, то тя има многогодишна история. С миграцията на българите по чешките земи и с българското присъствие в Чехия ни запознава подробно в този брой на „Българи“ известният наш бохемист и етнограф д-р Владимир Пенчев.
В чужбина българските празници са често повод за тържествено честване и за дългоочаквани срещи между сънародниците ни. За повечето от нас те са своебразно носталгично „завръщане“ към корените. Наближава един от най-светлите и уникални български празници - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На 24 май си спомняме неизменно за всеславянското дело на светите братя. Всяка година в Рим на този ден се извършва поклонение пред гроба на Кирил, но къде се намира гробът на Методий във Великоморавия е все още една голяма археологическа загадка.
На страниците на списанието ви предлагаме пъстър информационен коктейл за дейността на българските сдружения, Българското училище и Българския културен институт в Чехия, както и среща с известния български писател Алек Попов – носител на наши и международни награди.

Мария Захариева