Списание „Българи“ 2010, брой 6
 
  Разгледай списанието по рубрики

Съдържание:
4 Българската общност: Поетът на цветните сънища
5 Българската общност: Ивайло Диманов в Българското училище в Прага / 100 години от дебюта на Христина Морфова на чешка сцена
6 Българската общност: Хоро се вие, извива
7 Българската общност: "Пирин" ни подари къс от нашата родина
8-9 Българската общност: 160 години от рождението на Вазов в БСОУ "Д-р Петър Берон"
10 Българската общност: Българо-чешки проект "Формиране на националната идентичност на централноевропейските и балканските народи през XIX и XX век"
11 Българската общност: Борис Бранков – "Алегории и фантазии" | Концерт на Силвия Георгиева и Анда Луиз Богза
12-13 Интересно: Чудните мостове
13-14 Интересно: Седемте рилски езера
15 Интересно: Дядо Коледа и неговите превъплъщения
16-17 Българските манастири: Преображенският манастир
18-19 Българските изобретатели: Ефектът на Кръстев
20-23 Култура: Ивайло Диманов: Стихът е лек срещу простащината / 4 грама / Изгори, за да светиш! На тъщата!
24-26 Бележки на екскурзовода: Слънцевладенията на Санторини
27-29 Българо-чешки връзки: 150 години от рождението на Алфонс Муха
30 Българо-чешки връзки: Дом на изкуствата и печата в Пловдив
31-33 Българо-чешки връзки: Жоржета Чолакова: Поезията придава на Словото сакрален смисъл
34-35 Годишнини: 200 години от рождението на Захари Зограф
36-37 Годишнини: Екатерина Каравелова – европейка под българска стряха

Най-щедрият дарител

Казват, че легендата за Дядо Коледа е вълнуваща приказка, на която вярват само децата. Дали обаче Дядо Коледа е толкова фантастичен и нереален персонаж? И защо години наред поддържаме вярата на децата в Дядо Коледа, Дядо Мраз, Пер Ноел, Микулаш, Никулаус, Санта Клаус? Сигурно защото искаме чудесата от приказките да се сбъдват поне във фантазията на децата ни. За съжаление, ние, възрастните отдавна сме изгубили вярата във вълшебства и чудеса. Може би затова те ни се случват рядко, а като ни се случат – почти не ги забелязваме, улисани в сивото и твърде материално ежедневие.
Всъщност, добродушният и щедър старец, известен у нас като Дядо Коледа, може да носи и съвсем друго име и да раздава подаръци не само на Коледа. В България може да се казва дядо Добри и да дарява средства за ремонт и градеж на българските храмове.
96-годишният дядо Добри от Байлово не е измислен герой, а беден старец, който мълчаливо стиска своята касичка пред катедралата "Свети Александър Невски" и пред църквата "Свети Седмочисленици", целува ръка на минувачите и ги благославя. Този странник пътува почти всеки ден от Байлово до София, за да събира пари за българските църкви и манастири. Помогнал е за реставрацията на Елешнишкия манастир, дарил е средства на байловската църква "Св.св. Кирил и Методий", на храмовете в Горно Камарци, Калофер, Поибрене…Той е повярвал в чудото, че може да помогне на българските храмове, макар и да няма никакви средства. И чудото е станало.
В касичката си е събрал и 35 700 лева, които миналата година е дарил на "Свети Александър Невски". Това е най-голямото дарение за храм-паметника от години наред. И като го попитате какво прави ден след ден, месец след месец, година след година пред църквите с импровизираната си касичка в ръка, ще ви отговори: "Събираме пари за манастири, възстановяваме и подновяваме изпадналите такива и всички, които имат нужда от въздигане." И ще ви изпрати с думите: "Бог помага, много помага!"
96-годишният беден старец от Байлово е най-щедрият дарител не само на "Свети Александър Невски", но и на много други храмове. Всеки божи ден той събира стотинка по стотинка с чашка в ръка и после просто казва: "Ела, да ти дам пари за църквата." Той не се нуждае от шумни "благотворителни" кампании, за да изпълни своята мисия в служба на Бога и на хората.
И ни кара да вярваме, че чудесата не се случват само в рождественската нощ!
Скъпи читатели, нека Новата 2011 година ви дари с истинска вяра и ви помогне сами да сътворите чудеса!

Мария Захариева