Скъпи читатели,

На 7 и 8 ноември в сградата на Европейския парламент в Брюксел ще се проведе конференция на тема „ Политики за българите в чужбина“, организирана от Президентството на Република България. Срещата в Брюксел e под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и се организира в партньорство с депутата от Европейския парламент Емил Стоянов.
Темите на конференцията са: „Запазване на националната идентичност на българите в чужбина“, „Изучаването на български език и култура чрез български училища“, „Възможности за лобиране в полза на България от страна на българите, живеещи зад граница „ и „Институционално представителство на българите зад граница“.
Част от сънародниците ни в чужбина изразиха несъгласие с мястото и времето на провеждане на срещата, както и с избраните теми. Те отказват да участват в нея, защото смятат за абсурдно българите в чужбина да бъдат поучавани как да запазят своята идентичност; протестират, че не са включени теми, свързани с пасивното и активното избирателно право и теми, отнасящи се до качеството на консулските услуги и премахване на дискриминацията относно българските граждани с двойно гражданство; смятат, че такива конференции трябва да се провеждат в България, а не в Брюксел.
От Президентството съобщиха, че 129 българи от 20 държави са потвърдили участие в предстоящия форум, който ще допринесе да бъдат формулирани приоритетите на една бъдеща Стратегия за българите в чужбина и подчертават, че именно столицата на Европейския съюз е мястото, където се формират модерните европейски политики за миграцията, свободното движение на хората и интеграцията. Още през май администрацията на Маргарита Попова се обърна към 100 български организации, сдружения и асоциации, като им изпрати анкета с въпроси, отнасящи се до основните теми на срещата. Разбира се, кръгът от теми може да бъде по-широк и по-актуален. Същественото обаче е, че такава среща се инициира и че се предоставя възможност на българската общност да говори за проблемите си. Особено важно е и какви въпроси ще се поставят за обсъждане и дали ще се работи за намирането на съответни решения на проблемите, засягащи българите в чужбина.
Срещата може да бъде конструктивна, ако на нея се постави въпросът за Закона за българските общности зад граница, чието обсъждане в Парламента предстои. Според представители на българската общност един от спорните моменти в нормативния акт е, че на държавата се възлага да определя административното представителство на българите в чужбина. Българите в чужбина с основание настояват да имат равни избирателни права и да имат свои представители в Парламента.
Същевременно сдружение „ДА“– Демократична Алтернатива организира на 27 септември 2012 г. в БТА прес-конференция, на която ще бъдат обсъдени темите: „Що е конституция?“, „Българската конституция и дискриминацията на 1/3 от българските граждани, живеещи в чужбина“, „Българско европейско и двойно гражданство“, „Защо правото да избираш и да бъдеш избиран е неприкосновено?“, „Принос на диаспората в полза на държавата“, „Френският опит“. Конференцията е с участието на професор Ги Каркасон, специалист по конституционно право, преподавател в университета Париж Х - Нантер, участник в последните поправки на френската Конституция и на Божидар Чеков и Румяна Угърчинска, основатели на Сдружение „ДА“-Декократична Алтернатива.
Бих искала да завърша с думите на Божидар Чеков от Париж: „Препоръчваме на всички, които са запретнали ръкави за по-горе цитирания закон, преди да напишат каквото и да е, да седнат и да размислят: Христо Ботев според настоящите действащи закони, българин ли е или е българин от чужбина?!“

Мария Захариева