Скъпи читатели,

Пред вас е първият брой на списание „Българи“ за 2013 г.
Не случайно централна в него е темата за спасението на българските евреи по време на Втората световна война. Предоставяме на вашето внимание интервю с журналистката Даниела Горчева за ролята на цялото българско общество при спасяването на тези наши съграждани от Холокоста и репортаж от концерта в Йерусалимската синагога, организиран от Посолството на Република България в Прага по случай 70-годишнината от спасяването на българските евреи в сътрудничество с еврейската общност в чешката столица.
Две бяха събитията на Българското посолство в Прага във връзка със 135-та годишнина от Освобождението – молебен в православната църква „Св.св. Кирил и Методий“ и прием в Огледалната зала. То организира и концерт, посветен на 20-годишнината от присъединяването на България към Франкофонията.
В Прага, Острава и Опава се празнуваха традиционните български народни празници – Бабинден, Трифон Зарезан, 1 март, както и Националния ни празник 3 март. Богата беше дейността и на Българското училище – то отбеляза 140 години от гибелта на Васил Левски и 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов, празнува Освобождението и 1 март, успешно участва със своята вокална група „Лира“ в XXII –ия международен фестивал на детските хорове. През февруари Българският културен институт проведе за пети пореден път Дни на българското кино в чешката столица.
Филмовата режисьорка и сценаристка Светлана Лазарова, която дълги години живее в Прага, ни зарадва с успешна театрална премиера – тя преведе и постави на пражка сцена пиесата на Стефан Цанев „Другата смърт на Жанна д´Арк“.
В настоящия брой ще намерите интересната статия на Пламен Тотев за поета Евтим Евтимов. С уникалната изложба „България – съкровище на словото“, експонирана в Европейския парламент в Брюксел по случай 1150-та годишнина от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий, ни запознават проф. Анисава Милтенова и доц. Мария Йовчева. Красимира Мархолева ни разхожда по възрожденските улици на Трявна, а Васил Самоковлиев – в златния Санкт Петербург.
За масовите протести в България, продължили повече от месец, ви предлагаме гледната точка на писателя Стефан Кисьов.
Хронологията на събитията, свързана с масовите протести, е следната: на 28 януари в Сандански и Благоевград започват първите протести, породени от високите сметки за парно и монопола на електроразпределителните дружества; през февруари протестите вече са насочени и срещу политическата система. Те обхващат над 30 града в България.
На 20 февруари министър-председателят Бойко Борисов подава оставка след сблъсъци в София, довели до раняване на граждани. На 20 февруари пред Община Варна се самозапалва Пламен Горанов, след като протестира срещу икономическата групировка ТИМ и кмета на Варна Кирил Йорданов. Пламен Горанов умира на 3 март. 6 март е обявен за ден на национален траур в негова памет. Същият ден кметът на Варна, Кирил Йорданов, е принуден от протестиращите да подаде оставка. Още 6 души горят като живи факли в знак на отчаяние и социален протест.
В деня на Националния празник на България 3 март се провежда национален протест.
След като ГЕРБ, БСП и ДПС връщат проучвателните мандати за съставяне на правителство, президентът Росен Плевнелиев разпуска Народното събрание и с указ от 13 март назначава служебен кабинет с министър-председател и министър на външните работи Марин Райков, разпуска Народното събрание на 15 март и насрочва предсрочните парламентарни избори за 12 май 2013 г.
Какво ще е бъдещето на България и ще се промени ли тя, ще разберем след изборите.

Мария Захариева