Скъпи читатели,
Безгрижното слънчево лято отлетя, но все още чуваме финалните му акорди. Запаметили сме обаче най-красивите моменти от него. Този път те са от богатата културна програма на морската столица, от прекрасното райско кътче Тетевен и от Фестивала на народните традиции и художествените занаяти в Разград.
В България лятото е пълно с море и култура, стига само да протегнем ръце към него. Фестивали, алеи на книгата, панаири на занаятите, изложби, концерти на открито съпътстват летните дни и вечери и ни зареждат с незабравими емоции и топлина.
Усещане за любов ни носи кино-фестивалът „Любовта е лудост“ във Варна, който ежегодно ни дарява с прекрасни филми. Тази година той се проведе под звуците на „Цигуларката“.
Хубавите книги се броят през лятото, смята журналистът и преводач Красимир Проданов и има право. Защото през лятото енергията на хубавата книга сякаш нараства и става по-осезаема.
Да намерим хубава българска книга в Прага не е лесно, но не е и невъзможно. Стига да отидем в историческия комплекс „Клементинум“, където се помещава и Славянската библиотека.
За да останем насаме със себе си или с книга в ръка, ни е необходима тишина, а тя е наистина рядкост в днешния забързан и шумен свят. Приятна, спокойна и екологична може да бъде разходката до минералните извори в Карлови Вари. Около тях няма шум от автомобили или строителни дейности.
Спокойствието и тишината сякаш са на изчезване, както са на изчезване и много живи твари – „благодарение“ на човешката безотговорност и безразличие. Дали наистина е дошло времето на „шестото измиране“ и дали постепенно губим синьо-зеления цвят на планетата?
„Любов до синьо“ увековечава в стиховете си поетът Добромир Банев. Не е лесно да обичаш до синьо, защото „по своята същност любовта е и болка“.
Традиционната китайска селска сватба от провинция Шандун ни дава друга представа за любовта – никакви целувки пред хората, червен килим, червени пликове с пари и изобилие от храна и зелен чай вместо алкохол.
Съвсем различна проява на любовта ни разкрива историята на котленеца Стефан Богориди – внук на Софроний Врачански. Богориди, който е имперски съветник в Цариград, остава верен на българските си корени и подарява къщата си в квартал „Фенер“, за да бъде издигната на нейно място българска православна църква. Днес там се извисява църквата „Свети Стефан“. Корените са тези, които ни дават силата, държат ни изправени и ни помагат да устоим на не едно житейско изпитание. Особено важно е това за емигрантите и за хората от смесени бракове. За радост огнищата на българския дух поддържат вече 356 български неделни училища в 50 държави по света, в които 45 000 деца с български произход учат български език, история и география на България, участват във вокални и танцови състави и знаят своя род и език. Едно от тях е и БНУ „Възраждане“ в Прага.
Приятно четене!
Мария Захариева