Будителите
Народните будители! Всеки българин е скътал техните ликове в сърцето си. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Петър Берон, братя Миладинови, Иван Вазов, Петко Славейков... В най-трудните и мрачни времена от нашата история те не са скланяли глави – изравяли са от пепелта на историята славното ни минало и са събуждали народната памет, разпръсквали са искрите на знанието, раздухвали са пламъка на свободата, възраждали са вярата в силата на българския дух. За да можем всички да запеем: „Върви, народе, възродени!“ Затова ги почитаме и тачим със специален празник.
Но нека не забравяме и будителките! Райна Княгиня, Неделя Петкова и дъщеря ѝ Станислава Петкова Караиванова-Балканова, Анастасия Тошева, Йорданка Филаретова, Рада Казалийска, Царевна Миладинова, Анастасия Димитрова, Евгения Бояджиева... Много от тях са потънали в сянката на времето, а са отваряли очите на българите за знание, пробуждали са националния дух и самочувствие, притежавали са смелостта да се опълчат.
Първият неофициален празник в чест на будителите се е провел още през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември (денят на св. Йоан Рилски Чудотворец) за Ден на българските народни будители, за да се отдаде „почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали“.
Името на празника дава проф. Боян Пенев, а маестро Добри Христов написва текста и музиката на Химна на народните будители. С указ на цар Борис III 1 ноември 1923 г. е обявен за общонационален празник. Той се чества до 1945 г., когато е отменен от комунистическия режим. Традицията е възобновена през 1992 г. по идея на проф. Петър Константинов, председател на „Мати Болгария“.
И след епохата на Възраждането има будни хора. Някои от тях красят страниците на настоящия ноемврийски брой. Има и такива, които са живели или живеят извън пределите на България, но са си пак български будители. Има и друга категория: „будители“ и „будителки“. Те се бият в гърдите, агресивни и пробивни са, но често и сервилни, заимстват чужди мисли, използват чужди идеи, за да си приписват активи в интерес на своите дребни користни цели. Гласът им ечи, но е страшно фалшив!
Не за тях ми е думата, а за онези родолюбиви българи, които знаеха и знаят що е самопожертвователност в името на българщината.
Мария Захариева