Списание „Българи“ 2019, брой 5-6
 


Скъпи читатели,


Пред нас е новата 2020 г. Радваме се, че коледните празници вече са зад гърба ни и дори не искаме да погледнем назад. Коледната олелия и стрес ни напускат постепенно. Изхарчили сме мило и драго за подаръци. И сякаш ни е олекнало.

Но идва ред на честитките и пожеланията – хвърчат есемеси, имейли, мигновени комуникации, наречени месинджъри. Щеш не щеш, трябва не само да ги четеш, но и да ги изпращаш. Здраве, щастие, успехи, радост, усмивки, любов, хармония… А коледните картички все повече намаляват и май изпадат в забвение.

Тегленето на новогодишни късмети също е стресиращо, ами ако не изтеглиш нищо? Без късмет ли оставаш цяла година?! Понякога ти се налага да теглиш 4-5 пъти, за да ти се падне поне нещо. И като го прочетеш, си казваш: точно това ли трябваше да ми се падне?

На мода са и новогодишните обещания и планове: да отслабнем, да спрем да пушим, да ограничим или да спрем алкохола, да не се ядосваме за глупости, защото животът е кратък и от него се умира, да отворим сърцата си за любовта, за близките си, за самите себе си… Да бъдем еко! Пожелават ни също да се наслаждаваме на тишината и да гледаме по-често към небето. Е, тук става малко сложно...

Ами равносметките? Пак не се записах на фитнес и йога, не отидох на курс по иврит, не видях Гватемала, не се научих да медитирам, не скъсах с някои обременяващи хора, не скочих с парашут… И така е всяка следваща година. Но неизпълнението на новогодишните обещания е също здраво установена традиция. Така че спокойно!

Новата година 2020 г. ни поднася цели 366 дни, които можем запълним с каквото си пожелаем! И в тази връзка ми звучи една песен на ФСБ, която ни кара да погледнем по друг начин на света, да се извисим над маловажните проблеми и да бъдем над всичко:

Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.(…)
Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока –
звездите са звезди. (…)

Звездите са звезди, защото са високо!

Мария Захариева