Скъпи читатели,
Светът е на колене пред някакъв доскоро непознат вирус, носещ името COVID-19. Тиражират се десетки теории за възникването му, но едва ли някоя от тях е напълно вярна. В тях са намесени прилепи, панголини, „мокрият пазар“ и Института по вирусология в Ухан, изчезналият нулев пациент и пр.
Едно е сигурно - че заразата тръгва от 11-милионния град Ухан, може би още през ноември или началото на декември. Китайските власти са упреквани за липсата на прозрачност по време на избухването на епидемията. Освен това Световната здравна организация първоначално не препоръчва да се ограничат пътуванията до Китай и закъсня с информацията за надвисващата опасност. Така, пуснат на свобода, коронавирусът набързо „премина“ всички граници и се прехвърли в Европа и в Америка, където взе хиляди жертви, обърна живота ни наопаки, накара ни да се страхуваме от всеки срещнат, от близките си и от самите себе си. Защото дори преди появата на симптоми може да сме потенциални носители на вируса. Както по време на чумната епидемия и испанския грип, маските за мнозина от нас станаха неделима част от облеклото.
Оказа се, че непознатият вирус завари неподготвена и Европейската комисия, която в началото не съгласуваше мерките между отделните държави. Правителствата им бяха изправени пред страшната дилема - дали да спасяват икономиката, или човешките животи. Повечето от тях взеха хуманното решение да запазят възрастните хора и рисковите групи. Затвориха границите, въведоха строги карантинни мерки и извънредно положение. В държавите, в които закъсняха със строгите мерки, има много повече починали. Някои правителства обаче заложиха на т.нар. „стаден имунитет“ и „платиха“ за това с много повече жертви.
Защото, поне засега, единствената сигурна мярка срещу коронавируса си остава задължителната карантина, която спаси много животи. Всеобщата блокада обаче съсипа икономиките и на най-развитите страни, остави хиляди души без работа, градовете опустяха, а някои професии замряха. Хората се затвориха в домовете си и ги превърнаха в хоум офиси, започнаха да живеят само онлайн – да учат онлайн, да се срещат онлайн, да живеят с онлайн култура.
По някакви необясними все още причини Източна Европа се справя много по-добре с пандемията от Западна Европа. Някои смятат, че това се дължи на задължителната ваксинация против туберкулоза, а други обясняват този факт с бързо взетите стриктни мерки в борбата с коронавируса. Радостно е, че България този път е в челните позиции на държавите с малък брой жертви.
Чехия също се справя добре.
Но страхът пред непознатия убиец все още дебне отвсякъде. Заливат ни с информации за втора вълна и предупреждения, че трябва да се научим да живеем още дълго време с „китайския грип“.
Въпреки всичко това, скъпи читатели, пролетта дойде отново. И животът продължава…
В настоящия брой, с малки изключения, отминаваме темата за COVID-19. Срещаме се с интересни личности от миналото и настоящето, пренасяме се в приказния свят на книгите и куклите, говорим за чумата на боклука, за пролетните и други умори, прекланяме глави пред българите, загинали по време на Пражкото въстание, отразяваме вековните българо-чешки дипломатически отношения и живота на българската общност в Чехия.
Приятно четене и до нови срещи!
Мария Захариева