Скъпи читатели,
Известният и обичан артист Любен Чаталов, който е лице на настоящия брой, казва, че „един българин в Чехия е някакъв вид посланик и от него има повече полза, отколкото ако се върне в България. Ако не е забравил, че е българин, а много хора не са забравили“.
Безспорно е, че истински посланици на българския език и култура в чешките земи са били нашите студенти, които през 19. век създават няколко сдружения с цел да пропагандират българската национална кауза. От основаването на първото нелегално дружество „Побратим“ в Прага са минали вече 157 г. Много сдружения възникват през 20. и 21. век на територията на днешна Чехия, но едно от тях остава ненадминато по отношение на културната и просветна дейност, която развива – „Българска седянка“. През декември се навършват 140 г. от регистрирането на това академично дружество, в което са членували будни български и чешки студенти с разностранни интереси, обединени от славянската идея. В техните сърца винаги е светила България. На тези будители в Прага е посветена обширна статия от историчката Красимира Мархолева.
В тежката епидемиологична ситуация, на която не ѝ се вижда краят, се опитваме да ви разсмеем с „рисувателството“ на сладкодумеца Чудомир и да ви ободрим с интервютата на режисьора Ивайло Пенчев и актьора Любен Чаталов – все будни българи.
Предлагаме ви приятна разходка из знаменитите пражки кафенета. Можете да се докоснете и до атмосферата на две духовни кътчета в Западна България.
За простотата и скромността на великия с таланта си и обикновен в общуването си голям чешки режисьор Иржи Менцел, който вече е в небесния рай, си спомня с възхищение известният преводач Васил Самоковлиев.
Скъпи читатели, в настоящия брой избягваме темата за коронавируса, който дебне отвсякъде. Прекаленото разпускане на мерките и тяхното пренебрегване струва вече хиляди човешки животи в Чехия и България. И дано след поредния локдаун видим най-после светлина в тунела…
Бъдете здрави!
Мария Захариева