Скъпи читатели,
Ето че най-после дойде дългоочакваният край на 2020 г.! Ще я запомним като година на Ковида и на изпитанията, през която мнозина от нас загубиха скъпи приятели и близки. Тя беше година на маските и респираторите, а според някои антимаскери – година на запушените усти. 2020 г. ни донесе все лоши новини. През нея освен вируса върлуваше и всеобщият страх, а смъртта сякаш дебнеше отвсякъде.
Можем да я наречем и година на „капсулираните“ приятелства, на празните плажове и пустите улици, на липсата на прегръдка. Изобщо – една онлайн година, в която изчезнаха или заспаха летаргичен сън редица професии и много хора останаха без работа. А други станаха милиардери… благодарение на всемогъщия вирус.
Скучна дистанционна година – с много малко социални контакти, с ограничени пътувания и с доминиращи новини за Ковид-19, които предизвикаха психически проблеми и увеличиха депресиите при немалко хора.
Вечно забързаните жители на планетата трябваше да намалят темпото и да минат в карантина. Животът сякаш спря. Живеехме ден за ден, в пълен застой, без възможност да плануваме и в очакване на поредните рестрикции на правителството… В безкрайните часове на размисъл мнозина от нас преоцениха смисъла на съществуването си. И сега очакваме 2021 г. с надеждата, че ще е по-добра или поне ще бъде една нормална година.
В настоящия брой компенсираме бедния културен живот по време на пандемията със срещи с успешни хора на изкуството. Ще се запознаете с българската пианистка Донка Ангъчева, с младите и талантливи български режисьори Димитър Радев и Константин Буров, с актрисата Валентина Каролева и с известния актьор Васил Банов.
Представяме и столетника д-р Сава Рясков – международно известен офталмолог и син на българския финансов министър Марко Рясков. Отбелязваме 100 години от българо-чешките дипломатически отношения, годишнините от рождението на Панайот Хитов, Филип Тотю, Валери Петров и Йордан Балуров.
С изящните стъпки на пражкия сецесион се насочваме към чешката традиция в изобразяването на Рождество Христово и към чудотворния Пражки младенец, но не подминаваме и тъмната история на Прага. До красотата на България се докосваме от висотата на планинските върхове.
Радваме се, че въпреки ограниченията във връзка с пандемията успяхме да осъществим концерти, литературни вечери, изложби, да празнуваме, макар и по-рано и на групи, Коледа и да поддържаме жив духа в Българското неделно училище „Възраждане“.
До нови срещи през 2021 г.!
Мария Захариева