Скъпи читатели,
Нямате ли чувството, че през последната година живеем в абсурдна реалност и че някой сякаш подменя живота ни? Че вече никога няма да се върне доброто старо време, когато пътувахме свободно по целия свят и дишахме с пълни гърди?
През изминалата пандемична година все повече забравяме какво е истинска свобода, задушаваме се от маски, респиратори и дезинфектанти. Доскоро хората в Чехия можеха да се придвижват от един в друг окръг само със специални разрешителни, а вечерен час май не е имало от преди войната. Концертните зали, театрите, библиотеките и книжарниците затвориха врати. Голяма част от магазините – също. Ограниченията са прекалено много и се отразяват зле и на човешките взаимоотношения. Поизгубиха се нормалните докосвания, прегръдките и целувките. Постепенно изчезва и радостта от живота. Хората се страхуват да отидат дори на лекар, пазят се един от друг, защото всеки срещнат може да носи потенциална заплаха за здравето ни.
Децата ни са затворени вкъщи по цели дни. Онлайн обучението не може да замени присъственото обучение, нарушена е социализацията на учениците. Някои от тях напълно губят мотивация.
Липсата на сигурност и перспектива разклати психиката на мнозина от нас. Много от плановете ни бяха срутени от поредните ограничения. По време на коронакризата някои професии почти се изгубиха, други само тлеят. Част от хората останаха без работа.
Живеем в постоянен страх и изолация, които отключват редица психични разстройства – увеличават се случаите на депресиите и психозите, расте домашното насилие. Наши близки и познати си отидоха преждевременно.
Поредните мутации на коронавируса дебнат отвсякъде. Оказва се, че и ваксините не са панацея. И от тях умират хора.
Чувстваме се объркани, чудим се кой път да поемем. Пред нас е един безкраен лабиринт, в който не знаем докога ще се лутаме. В такива моменти на помощ ни идва вървенето и прочистващите разходки.
Но е имало и много по-трудни и тъмни времена, през които нашите апостоли и войводи са давали живота си за свободата на България. Сред тях винаги ще светят имената на безкористния родолюбец и революционер Георги Стойков Раковски и на стотиците жертви на Априлската епопея, сред които са Бенковски, Петлешков, Дюстабанов, Волов и много други. На техните дела посвещаваме поредица от статии.
През май по традиция честваме светите братя Кирил и Методий – празник, който българската общност в чешките земи отбелязва още от втората половина на 19. век. Интересни и малко известни са подробностите около празнуването му.
Известната българска писателка Весела Ляхова разказва за асимилационната политика спрямо българите, които живеят извън границите на България, за събитията, които доскоро бяха табу, за насилствената македонизация. За поизтънелите нишки, свързващи ни с миналото, говори и младият писател Боян Боев.
Отминаха едни от най-светлите празници. Този път ги отпразнувахме по необичаен и различен начин. Сега заедно с пролетта чакаме да дойде най-после и постковидното време, което да ни върне към нормалния живот и към любимите ни занимания.
Мария Захариева