Скъпи читатели,
Събитията от последната година и половина все по-натрапчиво ни внушават, че няма нищо по-важно от живота и здравето. Дори и бленуваното от нас щастие остана на заден план, защото се вкопчихме в мисълта да оживеем на всяка цена. Да оживеем с ваксини или без ваксини...Това е въпросът, който всеки трябва да реши индивидуално.
Пристигащото лято винаги посрещаме с отворени обятия – с него идва светлината, лъчезарните мигове и усещането, че животът е прекрасен и че все още можем да разцъфтяваме с цветята и дърветата. И в ежедневието ни, изпълнено с рестрикции, заблестяват светлите лъчи на вярата и мечтите.
Слънцето сякаш ни предизвиква да се потопим в зелените кралства на градините и парковете. Те често са нашите единствени райски кътчета в сърцето на града, завещани ни от известни благородници, архитекти и хора на изкуството; свежи оазиси на цветно великолепие, в които винаги можем да търсим спасение от напрегнатия и стресиращ живот. Да дишаме с пълни гърди – без маски и без респиратори. Да четем хубави книги, да си говорим, да слушаме омайните песни на птичките, да релаксираме. И да онемяваме от красота!
Слънчева енергия, която толкова ни липсва напоследък, ни носят и нашите деца, техният весел глъч, сияйни усмивки и любопитството им към живота.
С много светлина и вълшебство ни зарежда и изкуството – изложбите, концертите и театралните представления, които се организират все повече на открито. На тях сякаш красотата на изкуството се слива с красотата на природата.
Хубаво е да се опитаме да видим „света през синия прозорец на Земята“ и да се потопим в неговото царство!
Мария Захариева