Скъпи читатели,
През октомври се навършват 20 години от регистрацията на гражданско сдружение „Възраждане“ в град Прага. Дейността на дружеството е изключително богата. Изпълнена е с десетки концерти, с богата издателска дейност (списание „Българи“), с реализирането на различни културни и образователни проекти (Дни на българската култура, Българско неделно училище „Възраждане“), с чествания на традиционните и национални празници, които радват години наред широката общественост в чешката столица. Юбилея отбелязваме с изложби, концерти, литературни срещи и конкурси - доколкото ни позволяват ограниченията, наложени заради Ковид-19.
Тази година летните приморски странствания ни отвеждат в слънчева Варна, където празнуваме 100-годишнината от обявяването на града за морски курорт. Царицата на Черноморието бързо започва да привлича хиляди курортисти от близо и далеч. Също преди 100 години в Морската столица е създаден и драматичният театър, който носи името на Стоян Бъчваров. Културата и днес е неразривна част от облика на града. За да усетим истинския дух на Варна, трябва да се потопим не само в морето, но и в множеството музикални, театрални и филмови фестивали, привличащи ежегодно почитателите на изкуството от страната и чужбина.
На международния театрален фестивал „Варненско лято“ се срещаме с харизматичната артистка и режисьорка Бойка Велкова и с новите ѝ превъплъщения на сцената. На Алеята на книгата разговаряме с историка проф. Милко Палангурски, който (за разлика от някои наши политици) отдавна е прозрял, че спасението на нацията е в нейните елити. Много интересна е и срещата с математика и писателя проф. Атанас Раденски, у когото не заспива желанието да живее различно, да скитосва само с раница на гръб из руините на индианските поселения и да осъзнава за кой ли път, че човек няма нужда от свръхпритежание на материални блага. Главното достойнство на българите е това, че са българи, смята професорът от САЩ. За един от символите на българщината и абсурдните му начини на употреба разказва Красимир Проданов.
И накрая, потегляйки из дивите маршрути по устието на Ропотамо, потъваме в райските кътчета на безвремието. Приятно четене!
Мария Захариева