Скъпи читатели,
Известният български артист Филип Аврамов казва в интервю за настоящия брой, че където и да живее един българин, той си остава българин.
Но с какво всъщност свързваме българската национална идентичност и какви са конкретните ѝ прояви? Петра Марино, която е част от екипа на „Таратанци“, визуализиращ българските народни танци, смята, че хорáта са част от нашата идентичност и че човек, който познава своята идентичност, е по-силен и по-уверен.
Българската идентичност в чужбина за някои може да бъде тема с много въпросителни. Но не и за танцьорите от ансамбъл „Пирин“ от град Бърно. Те вече 20 години разпространяват българския фолклор в Чехия и в много други европейски държави.
Изучаването на родния език е важен елемент в процеса на осъзнаване на собствената идентичност. Медиите също допринасят за съхраняването на езика в наше време. Сдружение „Възраждане“ в град Прага вече две десетилетия развива активна културна и образователна дейност, издава списание „Българи“ и провежда неделно училище. Неин израз беше и изложбата, посветена на 20-годишнината от създаването на „Възраждане“.
За това как нашите студенти в Прага са съхранявали своята идентичност и как са разпространявали българската култура от края на 19-ти до средата на 20. век, научаваме от труда на историчката Красимира Мархолева, който излезе от печат тази есен. Премиерата на книгата за историята на „Българска седянка“ беше в Дома на националните малцинства в Прага в рамките на Дните на българската култура, организирани от сдружение „Възраждане“.
Още две други интересни издания, но свързани със събитията от 1968 г. в Чехия и в България („Горещото лято на 1968 г.“ на Ангел Николов и „На конци“ на Веселин Праматаров), отразяваме в настоящия брой. Те бяха представени съответно в Министерството на външните работи на Чехия и в словашкото посолство в София.
С филма си „Жените наистина плачат“ артистката и сценаристка Биляна Казакова ни изпраща посланието да изразяваме емоциите си. Тя вярва, че човек може да надскочи себе си, да дава повече и да вярва повече.
Има ли модерното говорене все още връзка с нашата идентичност, или се управлява само от рекламите, които изпълват общественото пространство с чуждици, за които се чудим и маем какво означават и които често загрозяват езика ни? Размисли по темата можете да прочетете в статията на Крaсимир Проданов.
За щастие, животът ни дарява и с много хубави неща – като красивите мостове и кътчета по поречието на Вълтава, омайните градини и крайпражкия рай на добротата, където човек напълно забравя, че живеем в поредния пик на короновируса.
През есента не можем да отминем току-така оранжевите планини от тикви и да не си припомним какво символизират тиквата и тиквеникът за българина. „Царицата на есента“ обаче има много полезни за нашия организъм свойства и не трябва да я подминаваме с пренебрежение.
Приятно четене!
Мария Захариева