Скъпи читатели,
Известният италиански философ и писател Умберто Еко казва, че „преводът е езикът на Европа”. Само в Европейския съюз официалните езици са 24, а местните езици в Европа са около 225. Трудно бихме могли да си представим многоезичния свят, в който живеем, без преводачите. Без тях сме изгубени в превода. Добрият преводач успява да издигне незрими духовни мостове между различните култури, а хубавият превод ни дава възможност да се докоснем до необятните светове на писатели, поети, учени, мислители.
В настоящия брой ви срещаме с няколко наши добри преводачи и съмишленици. Сладкодумният бохемист Васил Самоковлиев е тазгодишният носител на наградата „Христо Г. Данов“ в категория „Преводна художествена литература“ за превода на „Сватби в къщата“ от Бохумил Храбал.
Доц. Гинка Бакърджиева, също преводач от чешки, разказва за инициирания от нея конкурс за превод и есе към Карловия университет, който вече 10 години популяризира българската литература в Чехия. За десети път публикуваме и наградените творби на студенти и ученици.
Красимир Проданов, превел изпълнената с мрачни пророчества книга на Мартин Вопенка „Новата планета“, ни въвежда в света на чешкия визионер. Двамата гостуваха в края на май в няколко български медии и представиха „Новата планета“ в БНТ, БНР и „България Он Еър“.
Нашата сътрудничка и преводачка Наталия Бояджиева получи тази година наградата „Възроденият феникс“ на Съюза на свободните писатели в България. Тя е автор на две книги за Филипините и Китай. Наталия ни среща с известния български артист, сценарист и режисьор Валери Йорданов, който обича да претворява вечни и истински истории и споделя, че „единственото, което ти остава, е да бъдеш себе си“.
Щастливи сме, че списание „Българи“, което тази година навърши 20 години, има такива успешни автори и преводачи.
Не можем да подминем годишнините на двама големи българи. „Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни?“, бленува един от най-големите ни поети, който не доживява издаването на първата си книга. „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани…“ е посланието, което ни оставя преди 260 г. един от най-великите ни будители, обединил историята на българския род в една „книжчица“, в една „историйца“, която изиграва изключително важна роля за формирането на националното ни самосъзнание.
Приятно четене и прекрасно лято!
Мария Захариева