Скъпи читатели,
Настоящият брой ни връща в слънчевите летни месеци. През тях животът сякаш изглежда по-лек и пълен с изкуство, което носи радост за сломените ни от коронавируси, инфлации и войни души.
Подробно отразяваме Осмото издание на големия фолклорен фестивал „На мегдана на другата България“. Тази година той се проведе в Прага и негов домакин беше Ансамбъл „Българи“ към сдружение „Заедно“.
Посещаваме и 15-ото издание на Пражкото квадринале, на което имаше българска пърформанс-инсталация.
В София пред НДК се срещаме с двама известни чешки творци, взели участие на Литературния фестивал за деца и младежи. Отскачаме и до Казанлък, където на фестивала „Празник на розата“ беше открит уникален музей, посветен на една картина.
След това се прехвърляме в морската столица, за да се срещнем с известния български артист Николай Урумов по време на театралния фестивал „Варненско лято“.
Не подминаваме и Пловдив. В града на тепетата нашият дългогодишен сътрудник и член на редакционната колегия на списание „Българи“ Васил Самоковлиев получи наградата „Пловдив“ за художествен превод – за книгата „Vita Nuova“ на големия чешки писател Бохумил Храбал. Оттам се прехвърляме в Македония. Във Велес другият наш дългогодишен сътрудник – издателят Пламен Тотев, получи почетното „Рациново признание“.
И ето че дойде време за реномирания международен филмов фестивал в Карлови Вари, на който тази година триумфираше филмът „Уроците на Блага“ на нашия известен режисьор Стефан Командарев. Лентата спечели голямата награда „Кристален глобус“ и наградата на екуменическото жури, а изключителната Ели Скорчева получи „Кристален глобус“ за най-добра женска роля.
До Северна Америка пътуваме виртуално. Там, в университета в Сейнт Луис, учи нашата известна шахматистка Габриела Антова. Тя ни разкрива, че България е една от четирите държави, които имат световен шампион и за мъже, и за жени.
Но да се върнем към човешката душа. Според някои изследователи тя тежи само 21 грама. А с какво ли не я пълним или позволяваме да я пълнят различни манипулатори. Какво количество информационна помия може да понесе тя? Това зависи само от нас самите – доколко сме устойчиви на житейските уроци и доколко сме се поучили от уроците на историята.
Мария Захариева