Списание „Българи“ 2024, брой 4 | |
---|---|
Скъпи читатели, илните летни емоции, свързани с Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж, започнаха да отшумяват. Не трябва обаче да забравяме нашите шампиони, които тази година са предимно с чужди имена, но се бореха достойно за България и успяха да ни накарат да се почувстваме горди с тях и с медалите, които завоюваха. Техните победи ни накараха да се почувстваме заедно – макар и за кратко. След жежкото олимпийско лято дойде и златната пражка есен и Българското неделно училище „Възраждане“ отново отвори врати за десетки ученици. Още в първия учебен ден отбелязахме два големи празника, свързани с българската история – Съединението и Деня на независимостта. Една от нашите учителки – Полина Бездекова – ни разказва какви са предизвикателствата и трудностите да преподаваш български език зад граница и за споделената отговорност между учители и родители. Срещите с интересни личности са винаги вълнуващи. Особено ако са от ранга на Франко Неро. Той тази година гостува на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ и сподели пред българската публика, че една от важните мисии в живота му е благотворителната кампания, в която участва дълги години и която продължава да го вдъхновява. „Ако някой ми даде власт, аз веднага ще забраня всички оръжия – като няма оръжия, няма войни“, казва още световноизвестният италиански актьор. Нашият известен артист Христо Мутафчиев споделя в интервю за настоящия брой, че „Славата зачерква свободата на личността“ и ни внушава, че човек трябва да може да разчита на себе си. С театъра и киното е свързана и Павлина Ойстерхус – тя сътворява красиви костюми и сценографии за различни постановки в България и Германия. Юбилеят на издателя Пламен Тотев е повод да надникнем зад кулисите на създаденото от него издателство „Персей“, което публикува и съвременна чешка литература. Пламен е от хората, които са открили своя собствен път в живота, и както сам казва, прави това, което винаги е харесвал и обичал – книги. Статията за Тане войвода ни разкрива трагичната съдба на българския революционер и виден деец на борбите за национално обединение, обречен на забвение от комунистите. Тази година се навършват 100 години от освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Не за първи път беше поставен въпросът защо храмът носи името на чужд светец, който не е свързан с българската история. Общинските съветници от София Вили Лилков, Иван Сотиров и Ивайло Йонков внесоха предложение пл. „Св. Александър Невски“ да се преименува на „Св. Иван Рилски“, който се счита за небесния покровител на българите. Известният историк проф. Иван Илчев подкрепя идеята пред БНР и поставя под съмнение въпроса доколко Александър Невски е светец. „В последните години в историческия печат на Русия масово се доказват идеи, че неговият морален образ по никакъв начин не е на светец. Да не говорим за убийствата, които е извършил в собственото си семейство. Има и доста исторически податки, че е приел мюсюлманството“. Приятно четене! Мария Захариева |