СПИСАНИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧЕХИЯ
Последни броеве
Скъпи читатели,
Срещите с известни писатели, макар и задочни, са винаги вълнуващи. В този брой ви представяме 90-годишната българска писателка Весела Люцканова. Тази година тя издаде нова книга с разкази „Любов, щастие и болка“. Люцканова става популярна с романа си „Клонинги“, който излиза в средата на 70-те години и за първи път поставя темата за клонирането. Той е „прозрение за нещо, което предстои да се сбъдне“.
Нашият известен писател Захари Карабашлиев спечели Националната литературна наградата „Елиас Канети“ с романа си „Рана“. Книгата повдига съществения въпрос за националната ни памет. Болезнена и незарастваща като кървяща рана е темата за трагичната съдба на българите в забравените епизоди от историята на следосвобожденска България.
Новият филм на режисьора Стефан Командарев носи заглавието Made in EU. Лентата спечели вече няколко международни награди. Режисьорът, когото познаваме от предишните му филми като много добър психолог, разказва в интервю за нашето списание за народопсихологията ни и за тъмните и светли страни на режисьорското изкуство.
Но да се пренесем към звездните мигове от световното първенство по волейбол във Филипините. Минаха няколко месеца, а успехът на нашите „сребърни“ волейболисти продължава да ни вълнува. Те бяха най-младият отбор на световното и със своите невероятни успехи обединиха българите по целия свят и успяха да предизвикат нестихваща и всеобща национална гордост.
В настоящия брой ви срещаме с още няколко интересни личности – преводачи, поети, актьори, учители и будители; разказваме ви и за интересни събития, които се проведоха в България и Чехия.
Приятно четене!
Мария Захариева
Скъпи читатели,
Краят на 2025 г. беше изпълнен с много и разнооб- разни събития. За българите в Прага това са безспор- но Дните на българската култура, които сдружение „Възраждане“ организира ежегодно. В настоящия брой ви представяме част от тях – литературната вечер с известния и обичан поет Добромир Банев и с издателя Пламен Тотев, изложбата с литографии на Борис Бранков, свързал последните десетилетия от живота си с Прага, коледния концерт в Лихтен- щейнския дворец, в който участваха млади и вече утвърдени певци и инструменталисти. Отразяваме и участието на български танцови състави на традици- онните коледни базари в центъра на чешката столица, международния конкурс „Многоезичието е богатство“, организиран от сдружение „Заедно“, коледното търже- ство в БНУ „Възраждане“ и др. Падането на поредното българско правителство в края на 2025 г. беше придружено от приемането на еврото и изчезването на българския лев. По този повод ви припомняме интересни факти за монетната политика на българската държава през изминалите години. Срещаме ви с младата писателка Ваня Бойчева, с бесарабската българка Валентина Кисса, учителка в БНУ „Възраждане“, с младия и талантлив чешки писател Петър Шестак и с двама души с българо-чешки про- изход – музиканта от Пловдив Иван Мелин и Ирена Ишкиевова – етнограф от Бърно. Стефан Иванов от Дря- ново ни пренася със своите рисунки в света на старите автомобили „Шкода“ и техните предшественици. За чешко-българските театрални взаимоотношения, за позабравения вече „славянски ентусиазъм“ и за кул- турния обмен в областта на театъра между България и Чехия ни разказва режисьорката Светлана Лазарова. Почитаме паметта на големия български револю- ционер Васил Петлешков, жертвал се за свободата на България, и на едни от най-известните български чехи – братята Прошек, допринесли изключително много за развитието на младата българска държава. Чешкият художник Ян Вохоч също свързва, макар и за кратко, живота си с България. Негови платна, отразя- ващи българския колорит, са част от посветена на него изложба в Либерец, експонирана от октомври 2025 г. до февруари 2026 г. Сред личностите в настоящия брой изпъква името на проф. Красимира Мутафова от Великотърновския уни- верситет. Тя е автор на монография на тема, свързана с религията и идентичността по българските земи. Приятно четене!
Мария Захариева
Скъпи читатели,
Представяме ви първия брой на списание „Българи“ за 2026 година.
Тази година списанието навлиза в своята 24-та година, извървяло дълъг и нелек път, утвърдил го като духовен мост за българската общност в Чехия. И през настоящата година оставаме верни на своята мисия да съхраняваме и утвърждаваме българския дух, култура и историческа памет – тук, в сърцето на Европа.
Настоящият брой отразява пулса и жизнеността на българската общност. На неговите страници оживяват обединяващите ни празници – от традиционния Бабинден в Острава и Трифон Зарезан в Прага до светлите мигове на мартенските и великденските тържества в БНУ „Възраждане“. Те са ярко свидетелство за устойчивостта и приемствеността на нашите традиции, независимо от географските граници.
В рубриката „Култура“ ви представяме изявени творци като Георги Господинов, Стефан Командарев, Георги Бърдаров и проф. Георги Марков, чието творчество отстоява високите постижения на българското изкуство и наука. Отбелязваме и значим културен юбилей – 18-ото издание на Фестивала на българското кино в Прага, утвърдил се през годините като престижна платформа за представяне на съвременното българско кино в Чехия.
Особено място отделяме на българо-чешките връзки, където се преплитат история, съвременност и лични свидетелства: от спасяването на Чешкия център в София до вдъхновяващата поезия на Радка Рубилина и разказите за Прага, споделени от първо лице множествено число.
С уважение и признателност се обръщаме и към нашата историческа памет. Отбелязваме 150-годишнината от Априлската епопея и свеждаме глава пред подвига на знайните и незнайни герои; припомняме делото на изтъкнатия режисьор Боян Дановски през погледа на неговия син Владимир Дановски.
В заключение ви каним да откриете и няколко мига вдъхновение – в красивите размисли на „Долче вита на две колела“ и във вълнуващите пътешествия сред цветната магия на Прага и историческото величие на Велехрад и Кромержиж.
Надяваме се и този брой да ви срещне с теми и истории, които си струва да бъдат прочетени и преживени.
Приятно четене! Мария Захариева
Скъпи читатели,
Разходката из социалните мрежи невинаги е приятна и често ни залива с негативизъм. Това лято една от най-обичаните ни летни супи – тараторът, се превърна в символ на големи тревоги: инфлацията, несигурността и усещането, че почивката става все по-недостъпна. Той се оказа своеобразен барометър не толкова на цените, колкото на общественото ни настроение.
Но нека се обърнем към позитивните моменти в живота, а те не са никак малко. В един от най-тежките си лични периоди известният футболист Стилиян Петров осъзнава, че животът е по-важен от футбола. Тогава той решава да вдъхне надежда и да помага на онкологично болните пациенти. С тази цел основава фондация „Стилиян Петров“, която от 2023 г. организира благотворителните „Мачове на надеждата“, последният от които се проведе през юни в Бургас.
В този брой ви срещаме с хора, които създават култура, и с такива, които я съхраняват. Влизаме в Историческия музей в Попово, за да разговаряме с неговия директор Владимир Иванов. Той ни разказва за съвременните разкопки на Ковачевското кале, открито навремето от Карел Шкорпил.
Срещаме се и с Диана Стоянова-Кювелие. След повече от две десетилетия в Лиеж, тя поема обратния път към България заедно с белгийския си съпруг. В самоковското село Горни Окол Диана сбъдва една своя мечта – създава културен център, който пази традициите с много любов. Разговаряме и с известната театрална режисьорка Диана Добрева за театъра като начин на живот и за силата на сцената да превръща разказите в споделено преживяване.
Представяме ви документалния филм на режисьорката Светлана Лазарова „Благодаря ти, учителко“, в който Райна Михайлова разказва за известната оперна певица Христина Морфова.
Светът на книгите ни отвежда към любими детски герои. Литературната тема продължава с изложбата „Между травмата и носталгията“ в Националната библиотека в Прага, посветена на малко познатата българска емигрантска литература от периода 1944 – 1989 г.
Възрожденското ни минало ни връща в Панагюрище – градът, в който паметта витае във въздуха. Името му завинаги е свързано с трагичните събития от Априлското въстание.
В чешката столица пък разгръщаме малко известна страница от май 1945 г. – за българите, загинали по време на Пражкото въстание. Техните съдби са свидетелство за човешка солидарност и саможертва в борбата за свободна Европа.
И този юни краят на учебната година в БНУ „Възраждане“ беше изпълнен с детски гласове, усмивки и онова особено чувство, че още една година от общия ни път е извървяна с успех.
Накрая ви каним на разходка из Роуднице над Лабем – живописно чешко градче, което носи сладостна носталгия и ни разкрива скрити светове.
Приятно четене
Актуално
Литературна вечер
Коледен концерт
ЗА НАС
Култура, история и българска идентичност в сърцето на Европа
