СПИСАНИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧЕХИЯ
Последни броеве
Скъпи читатели,
Настоящият брой е посветен преди всичко на известни и не толкова известни личности от нашето съвремие и минало, на паметта българска и нашето родословие.
На Международното изложение „Светът на книгата 2025“ световноизвестният български писател Георги Господинов сподели, че историите, които разказваме, произвеждат топла памет. Той обърна внимание върху факта, че разговорът между хората и държавите в днешно време е счупен и може да бъде залепен чрез разговорите, които водим, и чрез историите, които разказваме.
На неговата дългогодишна издателка Божана Апостолова, която вече е в поетичното небе, са посветени спомените на Васил Самоковлиев и Димана Иванова.
Наталия Бояджиева ни представя художника с възрожденско мислене Иван Мутафов. Той одухотворява дърветата и е болен от измислената от него болест „хималария“. Журналистката разговаря също така с очарователната артистка Лилия Маравиля и с режисьора Стайко Мурджев.
За „диагнозата вероизповедание в България“ и за духовния свят на българите разсъждава Красимир Проданов.
По традиция и тази година Ви представяме наградените студенти от конкурса за превод и есе, организиран от Карловия университет.
Споделяме с Вас и впечатления от моноспектаъла „Грамофонът“ и поетичното представление „Поетите“, които българите в Прага имаха възможност да видят през пролетта.
Продължаваме да разказваме „Неразказаните истории на българите“ в Чехия – срещаме Ви с известната българска режисьорка Светлана Лазарова и отразяваме как учениците от БНУ „Възраждане“ възкресяват миналото на своя род.
От пожълтелите и позабравени възрожденски страници пред нас с цялата си мощ се извисява легендарният Ильо войвода. Безстрашният поборник на българите в борбата им за независимост е 80-годишен, когато се включва като доброволец в Сръбско- българската война. До края на дните му в сърцето му свети България!
Приятно четене!
Мария Захариева
Скъпи читатели,
Познавате ли някой българин, който да притежава 1070 български килима? Аз лично познавам задочно такъв нидерландец – Якоб ван Бейлен. Той мечтае да създаде национален музей на българското килимарство. Представяме ви този необикновен човек, койтоживее в България и освен че колекционира килими, е съосновател на нидерландски хорове, изпълняващи българска музика.
В настоящия брой можете да прочетете и разговора с вече покойната преводачка Лоте Клайнер-Маркова.Тя споделя някои факти за своя нелек австрийско-холандско-български живот и за антисемитизма по време на Втората световна война.
Издателката и преводачка Невена Дишлиева-Кръстева посещава различни държави с „Куфарът на брат ми“. Невена винаги носи малък бележник, в който читателите пишат с какво свързват думата „дом“. И забележете, отговорите са подобни – домът е там, където ти е спокойно и се чувстваш добре в своята незащитеност.
За новия си филм „Рожден ден“, превърнал се в лебедовата песен на известния български актьор Васил Банов, разказва режисьорът Ивайло Пенчев. Както сам признава, той е сред режисьорите, които се опитват да поставят сериозни теми през чувството за хумор.
Разказваме ви за изложбата „Един колоритен чех в България“, посветена на майстора на битовата и баталната живопис, преподавател в Рисувалното училище и художник в Министерството на войната Ярослав Вешин. Тя беше организирана в София във връзка с годишнината от рождението и смъртта на българския чех.
Срещаме ви и със забележителния архитект Никола Лазаров – визионера, който възприема архитектурата като душевно вълнение. Неговите сгради излъчват неповторима, затрогваща красота и сякаш ни шепнат крилатата фраза на Гьоте „архитектурата е застинала музика“.
В настоящия брой отразяваме и графичното биенале в Сеул, където голяма награда получи живеещата в Прага наша сънародничка Радослава Боор; ще се запознаете също така с танцовия състав на Българския културен клуб в Острава „Родолюбки и приятели“. Представяме ви емоционални моменти от семинара за български народни танци в Бърно, организиран от сдружение „Пирин“, и от откриването на новата учебна година в БНУ „Възраждане“ в Прага. Няма как да не ви информираме за първата българска постановка на операта „Русалка“ от Антонин Дворжак, както и за пражкия концерт, включващ духовна музика на неговия ученик Добри Христов.
Приятно четене!
Мария Захариева
Скъпи читатели,
Срещите с известни писатели, макар и задочни, са винаги вълнуващи. В този брой ви представяме 90-годишната българска писателка Весела Люцканова. Тази година тя издаде нова книга с разкази „Любов, щастие и болка“. Люцканова става популярна с романа си „Клонинги“, който излиза в средата на 70-те години и за първи път поставя темата за клонирането. Той е „прозрение за нещо, което предстои да се сбъдне“.
Нашият известен писател Захари Карабашлиев спечели Националната литературна наградата „Елиас Канети“ с романа си „Рана“. Книгата повдига съществения въпрос за националната ни памет. Болезнена и незарастваща като кървяща рана е темата за трагичната съдба на българите в забравените епизоди от историята на следосвобожденска България.
Новият филм на режисьора Стефан Командарев носи заглавието Made in EU. Лентата спечели вече няколко международни награди. Режисьорът, когото познаваме от предишните му филми като много добър психолог, разказва в интервю за нашето списание за народопсихологията ни и за тъмните и светли страни на режисьорското изкуство.
Но да се пренесем към звездните мигове от световното първенство по волейбол във Филипините. Минаха няколко месеца, а успехът на нашите „сребърни“ волейболисти продължава да ни вълнува. Те бяха най-младият отбор на световното и със своите невероятни успехи обединиха българите по целия свят и успяха да предизвикат нестихваща и всеобща национална гордост.
В настоящия брой ви срещаме с още няколко интересни личности – преводачи, поети, актьори, учители и будители; разказваме ви и за интересни събития, които се проведоха в България и Чехия.
Приятно четене!
Мария Захариева
Краят на 2025 г. беше изпълнен с много и разнооб- разни събития. За българите в Прага това са безспор- но Дните на българската култура, които сдружение „Възраждане“ организира ежегодно. В настоящия брой ви представяме част от тях – литературната вечер с известния и обичан поет Добромир Банев и с издателя Пламен Тотев, изложбата с литографии на Борис Бранков, свързал последните десетилетия от живота си с Прага, коледния концерт в Лихтен- щейнския дворец, в който участваха млади и вече утвърдени певци и инструменталисти. Отразяваме и участието на български танцови състави на традици- онните коледни базари в центъра на чешката столица, международния конкурс „Многоезичието е богатство“, организиран от сдружение „Заедно“, коледното търже- ство в БНУ „Възраждане“ и др. Падането на поредното българско правителство в края на 2025 г. беше придружено от приемането на еврото и изчезването на българския лев. По този повод ви припомняме интересни факти за монетната политика на българската държава през изминалите години. Срещаме ви с младата писателка Ваня Бойчева, с бесарабската българка Валентина Кисса, учителка в БНУ „Възраждане“, с младия и талантлив чешки писател Петър Шестак и с двама души с българо-чешки про- изход – музиканта от Пловдив Иван Мелин и Ирена Ишкиевова – етнограф от Бърно. Стефан Иванов от Дря- ново ни пренася със своите рисунки в света на старите автомобили „Шкода“ и техните предшественици. За чешко-българските театрални взаимоотношения, за позабравения вече „славянски ентусиазъм“ и за кул- турния обмен в областта на театъра между България и Чехия ни разказва режисьорката Светлана Лазарова. Почитаме паметта на големия български револю- ционер Васил Петлешков, жертвал се за свободата на България, и на едни от най-известните български чехи – братята Прошек, допринесли изключително много за развитието на младата българска държава. Чешкият художник Ян Вохоч също свързва, макар и за кратко, живота си с България. Негови платна, отразя- ващи българския колорит, са част от посветена на него изложба в Либерец, експонирана от октомври 2025 г. до февруари 2026 г. Сред личностите в настоящия брой изпъква името на проф. Красимира Мутафова от Великотърновския уни- верситет. Тя е автор на монография на тема, свързана с религията и идентичността по българските земи. Приятно четене!
Мария Захариева
Актуално
Литературна вечер
Коледен концерт
ЗА НАС
Култура, история и българска идентичност в сърцето на Европа
