Немили-недраги

На 10 ноември се навършиха 20 години от началото на мирния преход, обозначаван често като преход към демокрацията. В годините на този безкраен преход мизерията принуди милиони българи да напуснат родината си и да тръгнат да търсят прехрана по чужди земи. Прокудени от собствената си държава, мнозина от тях и до днес оставят родители, съпрузи и деца и се втурват да търсят „щастието“ или просто напускат България с надеждата да оцелеят зад граница. В редица случаи обаче те се превръщат в немили-недраги и в чужбина. Там някои от емигрантите ни се сблъскват не само с негостоприемство, но и с изнудване и нечовешки условия за работа и живот. Унижението, презрението и потъпкването на елементарното човешко достойнство е на дневен ред. Това важи с пълна сила за българите, които търсят каквато и да е работа. Повечето от тях не тръгват да работят незаконно, а са изнудвани от посредническите и местните фирми. След като не получат обещаните договори работниците ни са принудени да работят на черно, а в някои случаи работодателите ги държат като заложници, като им вземат дори паспортите. Така сънародниците ни попадат в омагьосан кръг.
Типичен пример за трагичната съдба на някой български емигранти е случаят със загиналите в началото на октомври Адриан Страхилов от Лом и Николай Сираков от Пловдив. Те бяха затрупани от срутващата се сграда на улица „Соукеницка“ 25 в центъра на Прага. В процеса на разследването са открити редица нарушения както от страна на фирмата-изпълнител, така и от страна на общината, издала три разрешителни. Известно е, че изпълнител на проекта е чешката строителна фирма „Стинг- Прага“ и че при извършването на ремонтните дейности в сградата са били сериозно нарушени строителните технологии и е била извършена непрофесионална намеса в конструкцията на сградата. По непотвърдена информация на обекта са работили около десетина българи на възраст между 18 и 30 години.
Кой е посредничел и кой конкретно е свързал загиналите с чешката фирма? Кой им е „осигурил“ преспиване в долнопробното общежитие в края на Прага (където не са били регистрирани), кой ги е завел на строежа, където те намират смъртта си? На тези въпроси все още няма отговори….
През ученическите си години получавахме представа за съдбата на българските емигранти основно от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов, писана в далечната 1884 г. Сега се сблъскваме сами с емигрантската действителност. В „Немили-недраги“ всеки „народен“ човек се грижи за своите, изпаднали в нужда сънародници. Днес обаче българските емигранти са изоставени на произвола на съдбата, защото „народните“ хора отдавна са на небето. В Прага го няма нито Странджата, нито кръчмата му, наречена „Народна кръчма на Знаменосецът!“.
Но затова пък ги има изнудвачите, които наемат работници и ги поставят при убийствени условия за живот. Има ги и бездушните бюрократи, които безучастно наблюдават. Има ги и посредниците, които дават своя дял за изнудването на българските граждани. За съжаление, тези посредници в някои случаи са наши сънародници.
Българските емигранти напускат родината си почти винаги с мисълта, че ще се върнат – като се оправят, като спечелят за следването на децата си, като съберат пари да си построят дом, когато в България нещата потръгнат... Някои от тях обаче не успяват повече да видят родината си, защото умират немили-недраги на чужда територия.

Мария Захариева