Най-щедрият дарител

„Милостта – тя надвишава злото“

За първи път го видях по телевизията. Седеше пред „Александър Невски“ и събираше милостиня. Не изглеждаше като действителен, а като излязъл от онези приказки, които вече позабравихме и които си разказваме само по Коледа. Беше превит старец, протегнал ръка за милостиня. На себе си имаше някакви опърпани дрехи, на краката – цървули. За минувачите изглеждаше като просяк и те му подхвърляха по някоя стотинка. Той им се кланяше и ги благославяше. Разбрах, че всеки ден изминавал по десет километра от родното си село Байлово до София, за да събира пари за българските църкви. Заставал с пластмасова чаша пред храм-паметника „Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ и събирал стотинка по стотинка.
Почти никой не му обръщал особено внимание, докато по време на снимките на филм за църквата „Александър Невски“ журналистите не откриват, че най-щедрото дарение от частно лице в размер на 35 700 лв. е направено от дядо Добри. Той просто казал на служителя в храма: „Ела да ти дам пари за църквата“.
Това не е единственото дарение, което прави Светецът от Байлово, както мнозина го наричат. Той дава средства за ремонт на църквата в Калофер, дарява 10 000 лв. за църквата „Св.св. Кирил и Методий“ в родното си село, 25 000 лв. за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци, помага финансово на дом за сираци. Едва ли ще научим за всичките дарения, които е правил. Той не обича да говори за това. Казва, че някога е сторил голям грях. Никой не знае какъв. Изкупление ли е това? Страх от Страшния съд или страх за българската духовност?
Дядо Добри живее в малка пристройка към църквата“Св.св. Кирил и Методий“, изхранва се със скромната си пенсия. Не проси, за да се облагодетелства. Той е човек, който за разлика от много от нас, има ясна мисия – да помага на българските църкви. И след като дарява всичките си имоти, започва да иска милостиня, за бъдат и пребъдат православните ни храмове, които са в окаяно състояние. „Събираме от хората пари и градиме черкви и манастири, подновяваме изпадналите такива, които имат нужда от въздигане...“
Някои са се погрижили да му направят сайт и фейсбук страница, други ги нападат, че едва ли не пишат от името на дядо Добри, който не се е докосвал до компютър, трети коментират от „висотата“ на положението си: „Как точно презря материалното този ЧОВЕК (на илюстрацията), когато освен дух е и материя? Да събираме пари за храм чрез просия ми се вижда тъпо. По-достойно ми се вижда от спечеленото да дарим, ама да се възторгваме от просяк?“
Колко хора, които печелят добре, дават средства за разрушените ни храмове, след като дядо Добри е най-щедрият дарител? Дал всичките си имоти на църквата, той продължава да й помага с каквото може. „Моето е милостиня, не е просия“, казва дядо Добри.
Най-щедрият дарител на българските православни храмове е дал над 80 000 лв., които включват както лични средства, така и пари, събрани от милостиня. Не зная в мислите на колко хора е, но аз често си спомням да него – за онази блага усмивка и светъл поглед, дошли сякаш от друг свят. За това как целува ръката на едно дете. За думите му: „Милостта – тя надвишава злото“.

Мария Захариева